Банкя е град в Западна България.Намира се в Област София-град,и е административен център на район Банкя на Столична община, който включва също и близките села Иваняне и Клисура.
Банкя е един от 24-те административни района на Столична община. Включва селата Иваняне и Клисура и град Банкя - централна част и кварталите Вердикал, Иваняне, Михайлово и Градоман, както и прилежащите към тях вилни зони с обща площ 5.3 km2.
Банкя се намира на около 17 км западно от центъра на София. Средната надморска височина на града е 695 м. Със столицата го свързват две шосета - отклонението на Мильово ханче по пътя за Сърбия и пътят покрай кв. Филиповци.
Разположен в подножието на Люлин планина, градът е характерен с многото зеленина и слънчеви дни, умерено континентален климат, лек планински бриз богат на отрицателни йони и фоноциди, както и многото лековити минерални извори(температура на минералната вода - 36.5o C)- това са природни дадености, които определят развитието на Банкя като престижен национален и международен курорт, и в същото време екологичен резерват на София.
Градът е трети по големина в областта след София и Нови Искър,населението му към 2010 г. е 11 117 жители.
През 1969 село Банкя е обявено за град, а през 1979 е обособен, заедно с прилежащите села, като район на София.
Първите заселници на територията на Банкя са тракийски племена от около преди 2500 години.
Наличието на минерални извори е била една от причините да привлече римляните,които изграждат тук селище.При археологически разкопки край село Иваняне са разкрити останки от римски сгради,стени,канализация,бронзови гривни от IV–V в. и др.
Селището е просъществувало и през византийската епоха,за което свидетелстват двете раннохристиянски църкви до с.Иваняне,датирани към V-VI в.
Древни селски легенди, твърдят че преди години двама братя овчари, Иван и Филип, са се разделили. Единият е направил Филиповци (от Филип пасе овци), а другият по-образован е направил Иваняне (има слухове, че кварталът се е казвал за кратко "Ивановци").
Първите писмени сведения за съществуването на Банкя като селище черпим от турски данъчен регистър от XV век.
Въпреки дългите години на турско подтисничество,християнският и български дух не е преставал да пламти.Намиращите се в близост Дивотонски манастир "Св.Троица" и Клисурски "Св.Петка",през всичките тези тъмни векове,са били неизменен стожер на българщината в района.
От периода на турското робство е старинната църква в с .Вердикал (дн.квартал на Банкя) "Всех Светих".За храма се знае,че е обновен през Възраждането,от един ндапис на царските двери се чете: "1852 ктиторьi Младен Алексо,Атанасъ па....".
Другите две църкви в Банкя са строени по-късно,църквата "Св. св. Кирил и Методий" в с. Иваняне е осветена в 1914 г.,а храм „Св.Мъченици Кирик и Юлита“ в центъра на Банкя е издигнат през 1932 г.Между село Иваняне и Банкя се намира църквата "Св.вмчк Георги".Тя е построена върху част от манастирски комплекс от ІV век сл. Хр.,открит през 1930 г. от Бона Велинова от с. Григорево (открила 40 църкви и манастири).
Забележителност в Банкя е и т.нар. "Вазов Дъб" - любимото място за почивка на големия български писател,по време на посещенията му тук.
Голямо богатство за града е Минералната баня,известна още и ка
то "Царската баня".Тя е първата лечебна банска сграда у нас, съобразена с модерните за времето си технически съоръжения.Балнеоложкият шедьовър в Банкя е със застроена площ от 1590 кв. м.,издигната е по проект на мюнхенския архитект проф. Хохедер. Построена е за три години от 1907 до 1910 г.Тогава банята държи челна позиция на целия Балкански полуостров с впечатляваща архитектура и модерно вътрешно устройство.
За жалост,днес банята в Банкя е жалък спомен за отминалата слава,затворена от 2001 г. насам?!
Паметниците на културата, храмовете,тенис-комплекса,националния хиподрум,минералния плаж,близостта до Люлин планина,традиционните празници на на минералната вода "Горешляци",всичко това прави Банкя привлекателно място за посещение е почивка.
